goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
Jun 6, 2017, 11:26 AM

Искам да си върна света

710 0 5

Ох! Вътрешният ми свят е опустошен!

Какво ли му се случи?

Няма "живинка" във мен.

А заради какво, така и не научих.

Някаква безцветна пепел е посипана навред.

Стресиращо тихо е! Притеснително мрачно!

С плахи стъпки продължавам напред...

В очите ми всичко е страшно!

И въпреки всичко млад живот напира!

Усещам как стръкчета нежност пепелта пробиват!

Чувствам стрели от любов как мрака пронизват!

Как се разпукват в прекрасна заря!

Но защо в душата някак е празно?

Защо да открия друга душа не успях?

Няма ли? Къде са? Беше пълно с души!

Дали безразличната, безцветна пепел не ги задуши?

Дали ще може нежната ми пролет да ги възроди?

Дано! Ще ми се да е така! Искам да си върна света!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря
  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    И на теб, Марги
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Благодаря за милите думи. Не, Бени! Няма как душата ти да е задушена и да пишеш така! И, Вили, дано си върнем живия свят. Прекалено дълго ще сме в неживия, за да не се борим за живота в живия. Усмихнат ден желая на всички!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Дано, Мими! И дано и аз да не съм от тези души, за които пишеш... Поздрави!
  • Violet_86 (Виолета)
    Violet_86 (Виолета)
    Дано, Маргатита. Желая ти го от все сърце.
    Хубаво стихче.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0