Искам да ти кажа...
Когато в най-красивите моменти
те чувам мойто име да изричаш;
когато ми нашепваш на ушенце
и казваш ми, че много ме обичаш;
когато ме целунеш и прегърнеш
и в трудните моменти си до мене,
способен си и слънцето да върнеш,
дори в най-облачното време!
Способен си сърцето ми от ритъм,
макар за миг, неволно да изкараш.
Защо си ми? - не искам и да питам.
Обичам те, дори да ми се караш!
Не съм идеална, знам, че съм такава -
и сприхава, спонтанна и директна.
Но всяка твоя дума като клада
прогаря ме направо до сърцето!
През всичките ми брони преминава
и силата изпива ми до капка!
Обичам те, обичай ме такава -
със теб и да горчи, ще ми е сладко!
Не знам дали, когато не заспиваш,
се сещаш да повтаряш мойто име,
но зная, че със тебе съм щастлива,
отиваш ли накрай света - вземи ме!
Аз зная, че любов без болка няма,
и зная, че до болка те обичам!
Нека Бъде винаги такава -
обичта ни - необятна и различна!
Не знам дали за тебе съм Жената
и твоя "мила" цял живот ще бъда?
Но давам си за тебе и душата -
дано да ни е вятърът попътен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Василева Все права защищены
Нека се връщат прекрасните пожелания на всеки от Вас стократно!
