23.01.2011 г., 18:32 ч.

Искам да ти кажа... 

  Поезия » Любовна
1167 0 5

Когато в най-красивите моменти
те чувам мойто име да изричаш;
когато ми нашепваш на ушенце
и казваш ми, че много ме обичаш;

когато ме целунеш и прегърнеш
и в трудните моменти си до мене,
способен си и слънцето да върнеш,
дори в най-облачното време!

Способен си сърцето ми от ритъм,
макар за миг, неволно да изкараш.
Защо си ми? - не искам и да питам.
Обичам те, дори да ми се караш!

Не съм идеална, знам, че съм такава -
и сприхава, спонтанна и директна.
Но всяка твоя дума като клада
прогаря ме направо до сърцето!

През всичките ми брони преминава
и силата изпива ми до капка!
Обичам те, обичай ме такава -
със теб и да горчи, ще ми е сладко!

Не знам дали, когато не заспиваш,
се сещаш да повтаряш мойто име,
но зная, че със тебе съм щастлива,
отиваш ли накрай света - вземи ме!

Аз зная, че любов без болка няма,
и зная, че до болка те обичам!
Нека  Бъде  винаги такава -
обичта ни - необятна и различна!

Не знам дали за тебе съм Жената
и твоя "мила" цял живот ще бъда?
Но давам си за тебе и душата -
дано да ни е вятърът попътен!

© Мартина Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??