21 апр. 2018 г., 09:32

Искам да ти кажа, мамо

5.8K 18 31

Искам да ти кажа, мамо, 

вчера както си играх, 

под едно дръвче голямо, 

паяче в беда видях. 

 

Малко птиче снежнобело, 

втурна се да го яде, 

паячко преместих смело, 

на съседното дръвче. 

 

То пък птиченцето бяло, 

счупи лявото крилце, 

като бърза невидяло, 

паячето да яде. 

 

Но нали съм си добричък, 

взех го в моите ръце, 

и превързах сам самичък, 

болничкото му крилце. 

 

После в шепа му подадох, 

ситно жито да кълве, 

и водичка сипах даже, 

там от моето шише. 

 

И крилцето му отвързах, 

и какво видях,  какво? 

Ах, че чудо -  колко бързо, 

беше оздравяло то. 

 

После птичето политна, 

във високи небеса, 

колко хубаво ми беше, 

да се радвам на това. 

 

Искам, мамо, да помагам, 

на животните в света, 

и ръчички да протягам, 

към всяка моя мечта. 

 

Искам, мамо, да порастна, 

и голям да стана аз, 

искам всичко да постигна, 

нищо че съм в първи клас. 

 

Аз не искам да пребъда, 

нито в принц или пък в цар, 

искам на света да бъда, 

най-добър ветеринар. 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....