Искам да ти кажа, мамо
Искам да ти кажа, мамо,
вчера както си играх,
под едно дръвче голямо,
паяче в беда видях.
Малко птиче снежнобело,
втурна се да го яде,
паячко преместих смело,
на съседното дръвче.
То пък птиченцето бяло,
счупи лявото крилце,
като бърза невидяло,
паячето да яде.
Но нали съм си добричък,
взех го в моите ръце,
и превързах сам самичък,
болничкото му крилце.
После в шепа му подадох,
ситно жито да кълве,
и водичка сипах даже,
там от моето шише.
И крилцето му отвързах,
и какво видях, какво?
Ах, че чудо - колко бързо,
беше оздравяло то.
После птичето политна,
във високи небеса,
колко хубаво ми беше,
да се радвам на това.
Искам, мамо, да помагам,
на животните в света,
и ръчички да протягам,
към всяка моя мечта.
Искам, мамо, да порастна,
и голям да стана аз,
искам всичко да постигна,
нищо че съм в първи клас.
Аз не искам да пребъда,
нито в принц или пък в цар,
искам на света да бъда,
най-добър ветеринар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бодуров Всички права запазени
