18 июл. 2010 г., 21:16

Искам да вярвам...

818 0 1

Ако можеше земята да е само

едно малко кътче без измами

и без нагли същества, а само

изпълнена с красота и

хора с голяма душа...

 

Колко хубаво щеше да бъде

всичко онова, в което

спокойствието преобладава

и голямото самочувствие отпада...

 

Искрено само мога да вярвам,

че всеки от нас категорично

ще се опита и да се добере

точно до това - да спомогнем на

света да стане чуден райски кът...

 

Но дали някога ще стане,

дали ний, хората, ще съумеем да се

променим и бъдещето си да подобрим...

И аз лично ще мечтая за това -

докато съм на тази земя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ребека Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз вяярвам, че хората ще успеят да направят светът си райски кът! Трябва да имаме вяра! Прекрасно стихотворение изпълнено с вяра и оптимизъм! Браво!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...