18.07.2010 г., 21:16

Искам да вярвам...

812 0 1

Ако можеше земята да е само

едно малко кътче без измами

и без нагли същества, а само

изпълнена с красота и

хора с голяма душа...

 

Колко хубаво щеше да бъде

всичко онова, в което

спокойствието преобладава

и голямото самочувствие отпада...

 

Искрено само мога да вярвам,

че всеки от нас категорично

ще се опита и да се добере

точно до това - да спомогнем на

света да стане чуден райски кът...

 

Но дали някога ще стане,

дали ний, хората, ще съумеем да се

променим и бъдещето си да подобрим...

И аз лично ще мечтая за това -

докато съм на тази земя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз вяярвам, че хората ще успеят да направят светът си райски кът! Трябва да имаме вяра! Прекрасно стихотворение изпълнено с вяра и оптимизъм! Браво!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...