Jul 18, 2010, 9:16 PM

Искам да вярвам...

814 0 1

Ако можеше земята да е само

едно малко кътче без измами

и без нагли същества, а само

изпълнена с красота и

хора с голяма душа...

 

Колко хубаво щеше да бъде

всичко онова, в което

спокойствието преобладава

и голямото самочувствие отпада...

 

Искрено само мога да вярвам,

че всеки от нас категорично

ще се опита и да се добере

точно до това - да спомогнем на

света да стане чуден райски кът...

 

Но дали някога ще стане,

дали ний, хората, ще съумеем да се

променим и бъдещето си да подобрим...

И аз лично ще мечтая за това -

докато съм на тази земя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз вяярвам, че хората ще успеят да направят светът си райски кът! Трябва да имаме вяра! Прекрасно стихотворение изпълнено с вяра и оптимизъм! Браво!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....