Искам да я убия!!!
Някой знае ли как се убива любов?
До последната клетка, до последния дъх...
Как гради се живот, безболезнен и нов?
Как зарастват душевните рани без кръв?
Някой знае ли как се забравят очи,
дето от всеки ъгъл и вещ те поглеждат?
Как се прави така, за да не си личи,
че изгубил си своята вяра, надежда...
И останала е само тя, Любовта,
не онази красивата, нежната, топлата...
а онази, дълбаеща в твойта душа,
и наливаща сълзи в очите ти нощем...
Дето вместо да милва – ти плюе в лицето,
и в най-грозните думи света ти облича,
и когато си мислиш, че я няма в сърцето,
и прощаваш за всичко, и пак, пак обичаш...
Някой знае ли как заличава се всичко?
Как се диша, усмихва, мечтае, живее?
Искам вече да спра, ДА, да спра да обичам!
И да нямам ни мисъл, ни спомен за нея!
Искам да съм сама! До последния ден!
Искам да я убия!!! Но с нищо не мога...
Твърде дълго болях, взета в нейния плен!
Някой знае ли как да я няма, за Бога???
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
