Nov 15, 2015, 8:31 PM  

Искам да я убия!!!

  Poetry
859 1 6

 

 

Някой знае ли как се убива любов?

До последната клетка, до последния дъх...

Как гради се живот, безболезнен и нов?

Как зарастват душевните рани без кръв?

Някой знае ли как се забравят очи,

дето от всеки ъгъл и вещ те поглеждат?

Как се прави така, за да не си личи,

че изгубил си своята вяра, надежда...

И останала е само  тя, Любовта,

не онази красивата, нежната, топлата...

а онази, дълбаеща в твойта душа,

и наливаща сълзи в очите ти нощем...

Дето вместо да милва – ти плюе в лицето,

и в най-грозните думи света ти облича,

и когато си мислиш, че я няма в сърцето,

и прощаваш за всичко, и пак, пак  обичаш...

Някой знае ли как заличава се всичко?

Как се диша, усмихва, мечтае, живее?

Искам вече да спра, ДА, да спра да обичам!

И да нямам ни мисъл, ни спомен за нея!

Искам да съм сама! До последния ден!

Искам да я убия!!! Но с нищо не мога...

Твърде дълго болях, взета в нейния плен!

Някой знае ли как  да я няма, за Бога???

 

Павлина Соколова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само който е обичал всеотдайно, който се е раздавал без остатък и е бил предаден, знае, че няма начин споменът да изчезне. Чудесен стих!
  • Чудесно стихотворение. Разбирам те напълно. И аз изживях съвсем скоро една несподелена любов. Карай напред и продължавай да твориш такива хубави произведения.
  • Силни чувства, болезнени въпроси...Страхотно произведение!
  • Невероятен стих!
    За съжаление няма формула за неЛюбов!
    Може би не е истнската, щом си е тръгнала, но от тази боли.
  • Боли,понякога до смърт,но не умира,Поли...Безсмъртна е,душевадката...

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...