Искам дъжд. Да ме сгрее със капчици близост. Топъл дъжд, от прегръдка на облак със облак. Кротък дъжд, от брътвежа му тих да подгизна. Летен дъжд, от морето приятелски повик.
После - вятър. Дъжда да избърше с целувки. Топъл вятър, със устни от залезна нежност. Лек и благ, със коси от безпръстни милувки. Летен вятър, със пясъчен дъх на безбрежност.
После - нощ. Да налее съня във очите. Топла нощ, неизстинала сянка на огън. Нежна нощ, неприспала гласа на щурците. Лятна нощ, неприбрала сеното на спомена.
После - утро. Да плисне вода във лицето. Младо утро, да стегне отпуснати жили. Свежо утро, да близне с усмивка сърцето. Живо утро, да звънне от прилив на сили!
Особен дъжд. Ще ти напиша последния куплет от един мой стих.
Особеният дъжд не се повтаря,
след него остава винаги следата,
която много трудно се забравя
и чувството, че си говорил със водата.
После нощ. Да налея съня в очите - ех колко си прекрасен, колко нежен и красив може да бъде стихът ти. Целувам те по бузките и челцето. Благословен да си. С обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Живителен дъжд е поезията ти!
Благодаря, че прочетох!