18.08.2007 г., 21:54

Искам дъжд

1.1K 0 22
Искам дъжд. Да ме сгрее със капчици близост.
Топъл дъжд, от прегръдка на облак със облак.
Кротък дъжд, от брътвежа му тих да подгизна.
Летен дъжд, от морето приятелски повик.

После - вятър. Дъжда да избърше с целувки.
Топъл вятър, със устни от залезна нежност.
Лек и благ, със коси от безпръстни милувки.
Летен вятър, със пясъчен дъх на безбрежност.

После - нощ. Да налее съня във очите.
Топла нощ, неизстинала сянка на огън.
Нежна нощ, неприспала гласа на щурците.
Лятна нощ, неприбрала сеното на спомена.

После - утро. Да плисне вода във лицето.
Младо утро, да стегне отпуснати жили.
Свежо утро, да близне с усмивка сърцето.
Живо утро, да звънне от прилив на сили!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво ти!
    Живителен дъжд е поезията ти!
    Благодаря, че прочетох!
  • Поезията ти е като този освежителен дъжд,който прониква навътре в сърцата и събужда надежди. А друг път е като порой, като стихия...
  • Освежаващо !
  • ооо, да!!!
  • Особен дъжд. Ще ти напиша последния куплет от един мой стих.
    Особеният дъжд не се повтаря,
    след него остава винаги следата,
    която много трудно се забравя
    и чувството, че си говорил със водата.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...