25 окт. 2007 г., 23:26

искам пак онези дни

1.5K 0 3
Има дни едни самотни дни, в които съм тъжна,
в които ме боли и в които мразя всичко.
Нещото, което може да ме събуди към живота,
това нещо, знай, си ти.
Поглеждам в теб и сякаш пролетта е дошла,
сякаш извор тече с вода.
Поглеждам очите, които обожавам, искам тези дни
обратно, искам пак да поглеждам така търсещо
в очите ти. Знам, там откривам себе си.

Помниш ли онези дни, мило, онези дни само наши бяха,
помниш ли онези нощи, тихи, летни нощи, само аз и ти.
Можех да ти кажа всичко, можех да те прегърна
толкова силно, чак до болка, ти беше моето спасение.
Очите ти толкова силно ме изгаряха, толкова силно
чувствах любовта, кажи ми, мило, къде е тя сега?

Помниш ли, красиво слънце, как земята под нас се тресеше,
помниш ли как дъждът над нас валеше, пиех го от твоите устни,
помниш ли как едно в друго биеха сърцата, кажи ми, слънце,
къде спряха? Ако можех да си те върна и за миг дори, какъвто
беше преди, щях в ада да отида и пак да се върна,
седемте смъртни гряха да прегърна, душата си на дявола да дам,
за да те видя отново там, там да ме чакаш oтново влюбен в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандрина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах, спомените са красиви, но бъдещето ще е още по-хубаво - пожелавам ти го от сърце!
    Хубав стих!!!6+
  • Хубав стих!Поздравче !
  • Отминали дни не се връщат..Бъди силна и върви смело напред, бъдещето може да се окаже по-красиво от миналото

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...