25.10.2007 г., 23:26

искам пак онези дни

1.5K 0 3
Има дни едни самотни дни, в които съм тъжна,
в които ме боли и в които мразя всичко.
Нещото, което може да ме събуди към живота,
това нещо, знай, си ти.
Поглеждам в теб и сякаш пролетта е дошла,
сякаш извор тече с вода.
Поглеждам очите, които обожавам, искам тези дни
обратно, искам пак да поглеждам така търсещо
в очите ти. Знам, там откривам себе си.

Помниш ли онези дни, мило, онези дни само наши бяха,
помниш ли онези нощи, тихи, летни нощи, само аз и ти.
Можех да ти кажа всичко, можех да те прегърна
толкова силно, чак до болка, ти беше моето спасение.
Очите ти толкова силно ме изгаряха, толкова силно
чувствах любовта, кажи ми, мило, къде е тя сега?

Помниш ли, красиво слънце, как земята под нас се тресеше,
помниш ли как дъждът над нас валеше, пиех го от твоите устни,
помниш ли как едно в друго биеха сърцата, кажи ми, слънце,
къде спряха? Ако можех да си те върна и за миг дори, какъвто
беше преди, щях в ада да отида и пак да се върна,
седемте смъртни гряха да прегърна, душата си на дявола да дам,
за да те видя отново там, там да ме чакаш oтново влюбен в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандрина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах, спомените са красиви, но бъдещето ще е още по-хубаво - пожелавам ти го от сърце!
    Хубав стих!!!6+
  • Хубав стих!Поздравче !
  • Отминали дни не се връщат..Бъди силна и върви смело напред, бъдещето може да се окаже по-красиво от миналото

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...