Oct 25, 2007, 11:26 PM

искам пак онези дни

1.5K 0 3
Има дни едни самотни дни, в които съм тъжна,
в които ме боли и в които мразя всичко.
Нещото, което може да ме събуди към живота,
това нещо, знай, си ти.
Поглеждам в теб и сякаш пролетта е дошла,
сякаш извор тече с вода.
Поглеждам очите, които обожавам, искам тези дни
обратно, искам пак да поглеждам така търсещо
в очите ти. Знам, там откривам себе си.

Помниш ли онези дни, мило, онези дни само наши бяха,
помниш ли онези нощи, тихи, летни нощи, само аз и ти.
Можех да ти кажа всичко, можех да те прегърна
толкова силно, чак до болка, ти беше моето спасение.
Очите ти толкова силно ме изгаряха, толкова силно
чувствах любовта, кажи ми, мило, къде е тя сега?

Помниш ли, красиво слънце, как земята под нас се тресеше,
помниш ли как дъждът над нас валеше, пиех го от твоите устни,
помниш ли как едно в друго биеха сърцата, кажи ми, слънце,
къде спряха? Ако можех да си те върна и за миг дори, какъвто
беше преди, щях в ада да отида и пак да се върна,
седемте смъртни гряха да прегърна, душата си на дявола да дам,
за да те видя отново там, там да ме чакаш oтново влюбен в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандрина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ах, спомените са красиви, но бъдещето ще е още по-хубаво - пожелавам ти го от сърце!
    Хубав стих!!!6+
  • Хубав стих!Поздравче !
  • Отминали дни не се връщат..Бъди силна и върви смело напред, бъдещето може да се окаже по-красиво от миналото

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...