9 мар. 2008 г., 20:41
Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...
Простете ми, че в мене зрее болка
за нашата загиваща страна.
Простете ми! Не зная още колко
ще ви тормозя с "вирусни" слова...
В България, повярвайте, се вричам,
кръвта си, ако трябва бих пролял,
защото безрезервно я обичам
и тя за мен свещен е идеал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация