9 mar 2008, 20:41

Искам прошка

  Poesía
2.1K 0 8
Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...

Простете ми, че в мене зрее болка
за нашата загиваща страна.
Простете ми! Не зная още колко
ще ви тормозя с "вирусни" слова...

В България, повярвайте, се вричам,
кръвта си, ако трябва бих пролял,
защото безрезервно я обичам
и тя за мен свещен е идеал.

Простете ми, че с думи за Родина,
аз искам да изкупя своя грях...
Ала, когато някога замина,
ще знам, че аз искричка нейна бях...

А огънят и няма да изгасне!
Станете като мене вий искри.
Ако със нещо тук сте несъгласни
и не простите - адски ще боли...

Поискайте, аз всичко ви прощавам.
Мен Бог ме учи да раздавам правота...
Не съм ви казвал - лично Го познавам...
Прощавам ви, приятели, греха!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...