9.03.2008 г., 20:41 ч.

Искам прошка 

  Поезия
1562 0 8
Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...

Простете ми, че в мене зрее болка
за нашата загиваща страна.
Простете ми! Не зная още колко
ще ви тормозя с "вирусни" слова...

В България, повярвайте, се вричам,
кръвта си, ако трябва бих пролял,
защото безрезервно я обичам
и тя за мен свещен е идеал.

Простете ми, че с думи за Родина,
аз искам да изкупя своя грях...
Ала, когато някога замина,
ще знам, че аз искричка нейна бях...

А огънят и няма да изгасне!
Станете като мене вий искри.
Ако със нещо тук сте несъгласни
и не простите - адски ще боли...

Поискайте, аз всичко ви прощавам.
Мен Бог ме учи да раздавам правота...
Не съм ви казвал - лично Го познавам...
Прощавам ви, приятели, греха!



© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??