Mar 9, 2008, 8:41 PM

Искам прошка

Poetry

2.1K 0 8

Прощавайте, приятели, задето
навярно ви изглеждам малко сух,
затуй, че все поглеждам към небето,
за земното, че правя се на луд...

Простете ми, че в мене зрее болка
за нашата загиваща страна.
Простете ми! Не зная още колко
ще ви тормозя с "вирусни" слова...

В България, повярвайте, се вричам,
кръвта си, ако трябва бих пролял,
защото безрезервно я обичам
и тя за мен свещен е идеал.

Простете ми, че с думи за Родина,
аз искам да изкупя своя грях...
Ала, когато някога замина,
ще знам, че аз искричка нейна бях...

А огънят и няма да изгасне!
Станете като мене вий искри.
Ако със нещо тук сте несъгласни
и не простите - адски ще боли...

Поискайте, аз всичко ви прощавам.
Мен Бог ме учи да раздавам правота...
Не съм ви казвал - лично Го познавам...
Прощавам ви, приятели, греха!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natiii (Наташа Басарова)

Страхотен стих!Аплодисменти!

2008-03-11T07:11:17+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Най - добрия учител имаш, Вальо! Винаги съм знаела, че Го познаваш лично! Поздрави!!!

2008-03-10T09:48:36+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Е как е стария? Кво прай? Аз не го познавам ама ти прощавам! Браво Валка! Хареса ми много как си го пипнал тоя стих!

2008-03-10T02:55:22+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Прошката...носи свобода на духа...
прави ни щастливи...Божествено е.
с обич, Валентин.

2008-03-09T23:52:04+02:00
Magnoliq (Маги)

Страхотен стих! Финалът ме усмихна!
Поздравления, Вал!!!

2008-03-09T23:51:16+02:00