Всичко в две думи се събира,

две думи, не толкова трогателни, но истински.

Всичко само с едно желание се обяснява,

едно желание безумно, безутешно...

Всичко е магия, всичко в мен се преобръща...

Ти си отговор на всичките въпроси,

ти си този, който не иска и не проси...

Мълчиш и гледаш, с поглед питаш,

а отговорите мои сякаш се разбиват в тебе...

Не достигам там до вътре, до където трябва...

Сама ранявам се и дразня,

сама си чопля стари рани...

Всичко в две думи се събира,

точно две, но стигат.

Не искам празни обещания и знаци,

не искам сладки думи на талази...

Харесва ми грубата игра,

харесва ми така...
Ако беше мил, изискан,

нямаше така да ме възбуждаш...

Ако беше някой друг,

нямаше в мания да се превръщаш...

Всеки поглед, всеки стих, всяко бръмване отвън...

Бръмва и дълбоко в мене!

Муха в сърцето ми бръмчи...

Жаждата ù утоли...

Тръпка или нещо друго?!

Кой да каже?!

Тялото си питам - то мълчи...

пък сърцето онемяло, ослепяло...

да бъде вече наранено не умее...

Всяка болка приглушена, оглушала...

Спусни завесите на хорските очи! 

Минута или вечер... и ще те накарам

в тебе да трепти...

Бензин във вените ще потече,

а устата две, само две думи ще изрече.

Всичко в две думи се събира,

две думи, не толкова трогателни, но истински.

Всичко в две думи се събира,

точно две, но стигат...

Искам те...

                                                                                         (На Д.)
                                                                                          23.04.2013 г.