20.09.2014 г., 9:54  

Искам те...

1.1K 1 0

Всичко в две думи се събира,

две думи, не толкова трогателни, но истински.

Всичко само с едно желание се обяснява,

едно желание безумно, безутешно...

Всичко е магия, всичко в мен се преобръща...

Ти си отговор на всичките въпроси,

ти си този, който не иска и не проси...

Мълчиш и гледаш, с поглед питаш,

а отговорите мои сякаш се разбиват в тебе...

Не достигам там до вътре, до където трябва...

Сама ранявам се и дразня,

сама си чопля стари рани...

Всичко в две думи се събира,

точно две, но стигат.

Не искам празни обещания и знаци,

не искам сладки думи на талази...

Харесва ми грубата игра,

харесва ми така...
Ако беше мил, изискан,

нямаше така да ме възбуждаш...

Ако беше някой друг,

нямаше в мания да се превръщаш...

Всеки поглед, всеки стих, всяко бръмване отвън...

Бръмва и дълбоко в мене!

Муха в сърцето ми бръмчи...

Жаждата ù утоли...

Тръпка или нещо друго?!

Кой да каже?!

Тялото си питам - то мълчи...

пък сърцето онемяло, ослепяло...

да бъде вече наранено не умее...

Всяка болка приглушена, оглушала...

Спусни завесите на хорските очи! 

Минута или вечер... и ще те накарам

в тебе да трепти...

Бензин във вените ще потече,

а устата две, само две думи ще изрече.

Всичко в две думи се събира,

две думи, не толкова трогателни, но истински.

Всичко в две думи се събира,

точно две, но стигат...

Искам те...

                                                                                         (На Д.)
                                                                                          23.04.2013 г.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Генешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...