10 июн. 2008 г., 16:39

Искам те!

866 0 8

 

Искам те

 


Как искам

да те докосна

когато гласа ти

чуя в телефона.

Как искам

в устните ми уханни

да се изгубиш

ти, моя икона!

Да сведеш глава

на моето рамо

и тревогите

да прокудиш

от рано.

Очите ти не помня

как искрят от радост.

Усмивката ти искам

пак от свян да срещна,

преди да си отиде

нашата младост.

Как искам

да си до мене.

Обич моя,

ти, избрана

като звездица

във небето,

в живота ми да светиш

без измама!

Километрите убиват

всяка тръпка.

Без милост

времето ни пак дели.

Но туй не пречи да мечтая

и запазя обич

в пролетната пъпка,

да спася

последната ни тръпка

и да чакам аз да дойде

на самоизгнанието твое

края!

*****************************

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво Петъо,с теб съм. Джуди
  • Благодаря Ви за подкрепата!Благодаря!
  • Всичко идва навреме за човек, който умее да чака. Поздрави!
  • ,,Километрите убиват
    всяка тръпка.
    Без милост
    времето ни пак дели.
    Но туй не пречи да мечтая
    и запазя обич...'

    Нищо не може да попречи на любовта!
    Поздрави за стиха!

  • Уау тук наистина има много чувство
    много е добро..

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...