10.06.2008 г., 16:39

Искам те!

860 0 8

 

Искам те

 


Как искам

да те докосна

когато гласа ти

чуя в телефона.

Как искам

в устните ми уханни

да се изгубиш

ти, моя икона!

Да сведеш глава

на моето рамо

и тревогите

да прокудиш

от рано.

Очите ти не помня

как искрят от радост.

Усмивката ти искам

пак от свян да срещна,

преди да си отиде

нашата младост.

Как искам

да си до мене.

Обич моя,

ти, избрана

като звездица

във небето,

в живота ми да светиш

без измама!

Километрите убиват

всяка тръпка.

Без милост

времето ни пак дели.

Но туй не пречи да мечтая

и запазя обич

в пролетната пъпка,

да спася

последната ни тръпка

и да чакам аз да дойде

на самоизгнанието твое

края!

*****************************

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Петъо,с теб съм. Джуди
  • Благодаря Ви за подкрепата!Благодаря!
  • Всичко идва навреме за човек, който умее да чака. Поздрави!
  • ,,Километрите убиват
    всяка тръпка.
    Без милост
    времето ни пак дели.
    Но туй не пречи да мечтая
    и запазя обич...'

    Нищо не може да попречи на любовта!
    Поздрави за стиха!

  • Уау тук наистина има много чувство
    много е добро..

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...