Искаш ли да плачем
С тебе чак до сутринта
И само тази нощ
Да бъде тежка
но да бъде наша
Само тази нощ
С теб да бъдем птици
Полетели над дъги
Със сълзи от корен
Спускащи се до брези
И до сутринта
притихнали под снежни преспи
Искаш ли
Със тебе цяла нощ да плачем
За отминалите и за идващите дни
Колко невъзможни сме със теб
Обаче
Влюбени изгарящи дори
Със сълзи
Сълзите ти ще трия
Ще те целувам
За да можеш да си тръгнеш
Тази нощ
Спокоен и усмихнат
Да си легнеш
И празнината в утрото да я усетиш
Щом ръката в ляво си протегнеш!
© Любов Никифорова Все права защищены