30 мая 2010 г., 11:39

Искра

744 0 0

И скъса се връвчица тънка.

Мъгла погълна радостта.

Защо сега е толкоз тъмно?

Кога притихна песента?

 

А пропастта лишена е от дъно.

Не притежава също красота.

Защото няма я искрата,

искра от ярка светлина.

 

Да имаш я е тъй прекрасно.

Да я изгубиш – краят на света,

макар че случи се безмълвно –

без ничия вина.

 

Вина да търсиш е тъй тъжно,

когато нямаш светлина.

И ничия вина не може

да върне твоята искра.

 

Но имаш ли искра – пази я

и в огън ти я превърни!

Защото ако тя се скрие,

до край отвътре ще гори.

 

И леден плам ще спре дъха ти.

Без бряг душата ще стои.

Тя крехка е, но и безсмъртна,

когато с друг се сподели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Неказвам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...