И скъса се връвчица тънка.

Мъгла погълна радостта.

Защо сега е толкоз тъмно?

Кога притихна песента?

А пропастта лишена е от дъно.

Не притежава също красота.

Защото няма я искрата,

искра от ярка светлина.

Да имаш я е тъй прекрасно.

Да я изгубиш – краят на света,

макар че случи се безмълвно –

без ничия вина.

Вина да търсиш е тъй тъжно,

когато нямаш светлина.

И ничия вина не може

да върне твоята искра.

Но имаш ли искра – пази я

и в огън ти я превърни!

Защото ако тя се скрие,

до край отвътре ще гори.

И леден плам ще спре дъха ти.

Без бряг душата ще стои.

Тя крехка е, но и безсмъртна,

когато с друг се сподели.