И скъса се връвчица тънка.
Мъгла погълна радостта.
Защо сега е толкоз тъмно?
Кога притихна песента?
А пропастта лишена е от дъно.
Не притежава също красота.
Защото няма я искрата,
искра от ярка светлина.
Да имаш я е тъй прекрасно.
Да я изгубиш – краят на света,
макар че случи се безмълвно –
без ничия вина.
Вина да търсиш е тъй тъжно,
когато нямаш светлина.
И ничия вина не може
да върне твоята искра.
Но имаш ли искра – пази я
и в огън ти я превърни!
Защото ако тя се скрие,
до край отвътре ще гори.
И леден плам ще спре дъха ти.
Без бряг душата ще стои.
Тя крехка е, но и безсмъртна,
когато с друг се сподели.
© Петко Неказвам All rights reserved.