Колкото да те отричам, Боже, толкова по-лесно те намирам в истерично-смелата рапсодия, на дъжда, искрящ като секира. В тъмнина - петмезено сгъстена, в светлина - златиста като църква. В кротката жестокост на хиените, живи от смъртта. Гладът отвътре. В честната любов на лъжетвОрците. В мъртвите очи на мойта майка. В свободата да живея робски, като песен в гърлото на гайда. В жадното море, където сушата, крие сол, очакване и грохот.
Чувам те, дори и да не слушам, но не вярвам, Боже, да си Господ.
Що ли и аз така си мисля???! Напрво влезе вкръвната ми група. Радвам се, че мога да се спирам и да се наслаждавам при теб. Благодаря ти Пинче. (фен твой: Валентино)
Разплака ме, натъжи ме...
...в мъртвите очи на мойта майка...
...като песен в гърлото на гайда...
покъртително...силно...
Щом го чуваш...повярвай, Пинче...
с много обич за теб.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
златиста като църква.
...гърлото на гайда.
Боже, много силно!!!
...песен в ручилото на гайда,чух я!!!