16.01.2008 г., 8:54 ч.

Искрящ като секира... 

  Поезия » Друга
4.9 / 14
1352 1 21
Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена,
в светлина - златиста като църква.
В кротката жестокост на хиените,
живи от смъртта. Гладът отвътре.
В честната любов на лъжетвОрците.
В мъртвите очи на мойта майка.
В свободата да живея робски,
като песен в гърлото на гайда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Предложения
  • В тишината на здрача олеквам пречистен. Дълг съм - петаче, в ръката на скитник. Ехо от мисли - ......
  • Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »