aap (Ангел)
921 3578
20 февр. 2019 г., 22:16

Истина 

  Поэзия
372 2 3

Да плача ли... омръзна ми!

Да мразя ли,не искам...

Да се усмихвам!?За какво ли?

За моите,и вашите неволи ...да.

 

Не искам вече да крещя...

Не искам и безмълвен да остана.

Умръзна ми да ви мълча,

животът е веч душевна рана.

 

Безлики сме,дори не сме

и вече хора..продажници

с сенки не тела!

И пошлост грозна ни обвзела.

 

Горчи когато ни обиждат

боли когато ни ранят...

търпим в загубената кауза

на Принц лъжлив от празните слова.

 

Къде сме ние...питам ви!?

Къде сме ,неразбрани,

умствено убъркани

погубващи земя и род.

 

Отчаяни ,лица без образи

дори не сме и ректорат.

Сенки погубващи се в тъмнината

просто казано изчезващ вид.

 

 

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проблемът на великите е ,Безвеличието!
    Жалко нали ,никой не признава но сме изчезващ вид ! А "Циганизацията"все по законна става!
    Благодаря ви Приятели че ви имам!
    Миме 😘,Гавраиле 🍻!!!
  • Определено изчезващ вид,Приятелю!
  • Харесах! Добре казано, предвещаващо голяма загуба.
Предложения
: ??:??