Истина
Да плача ли... омръзна ми!
Да мразя ли,не искам...
Да се усмихвам!?За какво ли?
За моите,и вашите неволи ...да.
Не искам вече да крещя...
Не искам и безмълвен да остана.
Умръзна ми да ви мълча,
животът е веч душевна рана.
Безлики сме,дори не сме
и вече хора..продажници
с сенки не тела!
И пошлост грозна ни обвзела.
Горчи когато ни обиждат
боли когато ни ранят...
търпим в загубената кауза
на Принц лъжлив от празните слова.
Къде сме ние...питам ви!?
Къде сме ,неразбрани,
умствено убъркани
погубващи земя и род.
Отчаяни ,лица без образи
дори не сме и ректорат.
Сенки погубващи се в тъмнината
просто казано изчезващ вид.
© Ангел All rights reserved.
