Да, от плът съм, и не съм повредена!

Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!

Може да ме караш да се чувствам неуверена,

но истината няма как да промениш!

Измамната ти сила е от чужда болка,

издигаш кули от невинните сълзи..

Позволи ми, моля те, да ти напомня,

че това не може до безкрай да продължи.

Не, не мога аз да те презирам,

твоята "сила" буди само съжаление...

В моя поглед често те откривам,

като пример за човешкото падение!

Но битка със мечтите ми недей да водиш!

Не цапай, с мръсотията си, моите стремежи!

В жалкия ти свят идея нямаш,

за моите битки, и за моите копнежи!