4.05.2021 г., 16:24

Истина

1.3K 0 0

Да, от плът съм, и не съм повредена!

Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!

Може да ме караш да се чувствам неуверена,

но истината няма как да промениш!

 

Измамната ти сила е от чужда болка,

издигаш кули от невинните сълзи..

Позволи ми, моля те, да ти напомня,

че това не може до безкрай да продължи.

 

Не, не мога аз да те презирам,

твоята "сила" буди само съжаление...

В моя поглед често те откривам,

като пример за човешкото падение!

 

Но битка със мечтите ми недей да водиш!

Не цапай, с мръсотията си, моите стремежи!

В жалкия ти свят идея нямаш,

за моите битки, и за моите копнежи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антониа Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...