May 4, 2021, 4:24 PM

Истина

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Да, от плът съм, и не съм повредена!

Върху мечтите ми ти нямаш право да вървиш!

Може да ме караш да се чувствам неуверена,

но истината няма как да промениш!

 

Измамната ти сила е от чужда болка,

издигаш кули от невинните сълзи..

Позволи ми, моля те, да ти напомня,

че това не може до безкрай да продължи.

 

Не, не мога аз да те презирам,

твоята "сила" буди само съжаление...

В моя поглед често те откривам,

като пример за човешкото падение!

 

Но битка със мечтите ми недей да водиш!

Не цапай, с мръсотията си, моите стремежи!

В жалкия ти свят идея нямаш,

за моите битки, и за моите копнежи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...