Вземи дъха ми в прегръдка засияла,

                                    от цветове ме нарисувай тъй слънчева и бяла.

                                    Понеси към безкрая на света ти

                                    и създай ме нежна, като богиня в съня ти.

                                    Накарай ме да се разлея като счупена дъга,

                                    от мен живот да пиеш, щом заспива утринта.

                                    От сънищата извади с роза моята душа,

                                    щом до нас се приближи нашата съдба.

                                    Вземи в ръцете златни небесата,

                                     сълза нека по океан да се стече...

                                     С нея да загубим ний тъгата,

                                      щом един към друг ни тя влече.