Вземи дъха ми в прегръдка засияла,
от цветове ме нарисувай тъй слънчева и бяла.
Понеси към безкрая на света ти
и създай ме нежна, като богиня в съня ти.
Накарай ме да се разлея като счупена дъга,
от мен живот да пиеш, щом заспива утринта.
От сънищата извади с роза моята душа,
щом до нас се приближи нашата съдба.
Вземи в ръцете златни небесата,
сълза нека по океан да се стече...
С нея да загубим ний тъгата,
щом един към друг ни тя влече.
© Брияна Всички права запазени