May 1, 2009, 8:54 PM

Истина,любов и красота

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                                    Вземи дъха ми в прегръдка засияла,

                                    от цветове ме нарисувай тъй слънчева и бяла.

                                    Понеси към безкрая на света ти

                                    и създай ме нежна, като богиня в съня ти.

                                   

                                    Накарай ме да се разлея като счупена дъга,

                                    от мен живот да пиеш, щом заспива утринта.

                                    От сънищата извади с роза моята душа,

                                    щом до нас се приближи нашата съдба.

                                     

                                    Вземи в ръцете златни небесата,

                                     сълза нека по океан да се стече...

                                     С нея да загубим ний тъгата,

                                      щом един към друг ни тя влече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...