6 нояб. 2019 г., 00:13

Истината 

  Поэзия » Философская
1199 0 2

Голата истина трепереше в ъгъла

в дрипава рокля, със мрачно лице.

Навън вилнееше есенен вятър,

засипваше пътеките със есенни листа.

 

Облаци-дим закриваха Слънцето,

плющеше студен есенен дъжд.

Пустееха улици, къщи и дворове,

приспали цветята за зимния сън.

 

И моите мисли бездомни се скитаха,

поспираха бавно под всеки фенер.

После намятаха палтото си старото,

и бавно вървяха на крачка пред мен.

 

И ето съзряха голата истина,

самотна и плаха във вечерния здрач.

Със мокро лице, очите подпухнали,

заглеждаше всеки закъснял минувач.

 

Погледнах я плахо, ръка и подадох

и станахме две в тази вечер студена.

Преди да залезе, Слънцето сякаш видя,

усмивка изпрати и вяра,

 

защото истината трябва да свети.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??