Истината боли
Казвах ти, че обичам те,
но истината, мило, боли,
дори сега да те обичам
болката ме срина до край...
Живота ми пропиля,
сълзите капеха от очите ми,
когато казвах ти колко те обичам...
Не разбра колко ме болеше,
че не означавах нищо за теб, а толкоз
приятни спомени имам с теб...
Бях сама, както сега съм сама
ти ми помогна да изживея нещо
прекрасно и накрая срина се всичко...
Мило, истината боли, аз те обичам,
но ще продължа да страдам заради теб.
Ще затворя очи и ще страдам пак заради
това, защото те обичам силно, мило,
но не забравяй дори и да те обичам,
няма да се върна пак при теб,
нямаш право отново да си с мен.
Мило, знам, истината боли. Да, обичам те, радвай се,
но мен ме загуби завинаги, колкото и да те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джулияна Николова Все права защищены
