29 авг. 2025 г., 15:20

Истината, Санчо

176 0 0

Истината, Санчо, е неуловима -
каза Дон Кихот,
още вятърни мелници има
и толкова много овце...
Но какво ще кажеш -
дали са измислени те?
Знаеш ли как заблуждават
хората в новия век,
имат си вече дори интелект.
Но рицар съм аз,
не просто човек.
И пак срещу всеки обект
ще застана с чест драгоценна.
Истината никога не е последна.
Все на нещо прилича,
губи се, пак се открива,
а когато я хванеш - отрича.
Аз я преследвах,
но беше отдавна...
Моята лудост беше красива,
а мечтата - благородна и славна,
борбата ми - доста измамна.
Рицар съм аз,
но легенда.
Истината, Санчо,

е съвсем непотребна.
Още вятърни мелници има,
толкова много овце -
всеки върви и ги снима -
истина ли са те?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...