Aug 29, 2025, 3:20 PM

Истината, Санчо

  Poetry » Civic
178 0 0

Истината, Санчо, е неуловима -
каза Дон Кихот,
още вятърни мелници има
и толкова много овце...
Но какво ще кажеш -
дали са измислени те?
Знаеш ли как заблуждават
хората в новия век,
имат си вече дори интелект.
Но рицар съм аз,
не просто човек.
И пак срещу всеки обект
ще застана с чест драгоценна.
Истината никога не е последна.
Все на нещо прилича,
губи се, пак се открива,
а когато я хванеш - отрича.
Аз я преследвах,
но беше отдавна...
Моята лудост беше красива,
а мечтата - благородна и славна,
борбата ми - доста измамна.
Рицар съм аз,
но легенда.
Истината, Санчо,

е съвсем непотребна.
Още вятърни мелници има,
толкова много овце -
всеки върви и ги снима -
истина ли са те?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Петева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...