Истината за изкуството
(Посвещава се на Денисса, Белла и всички останали с удвоени букви в името...)
Отдавна във едно далечно царство,
живяла чудно хубава девойка,
пленяваща не само с красота,
ала и с ум, със свойта доброта.
Навярно заради това във нея -
кат' черното и бялото различни -
се влюбили в един и същи ден
младежи двама - Ангел и Милен.
Бил Ангел силен и висок,
усмихнат често, пълен със живот.
Бил щедър, храбър и красив,
ала уви - със дух нетърпелив.
Със своя ум пък хвалел се Милен,
харесвал се на всеки твърде лесно.
Но той пък не блестял със красота,
кураж му не достигал - за беда!
В сърцето си избрала на мига
девойката кого от двамата обича,
но искала пред всички да покаже
дуел от страст, че няма да откаже.
На двамата затуй задача дала:
- От обич направете вий сладкиш,
след седмица пред мене се явете -
по-вкусният ще вземе мойто цвете.
Подсвирнал леко Ангел озарен
от прелестна идея за сладкиш -
понеже във успеха бил уверен,
оставил всичко за деня последен.
Запретнал той тогаз ръкави смело
и бързичко забъркал парено тесто -
от него пък големичко парче
оформил като прелестно сърце.
Във фурната го пекъл на око,
приготвил шоколадов крем със мляко,
напълнил с него топлото сърце,
намазал го отгоре със желе.
Милен рецепта идеална търсил дълго -
от страх опитвал всякакви идеи.
Пропорциите спазвал педантично -
те ключ са към творение отлично.
Изпекъл пухкав блат от пандишпан,
прерязъл го умело със конец;
слепил го със ванилова сметана,
целувки от белтък, разбит на пяна.
Украсата - от захарни цветя,
звезди от карамел, пияни вишни...
Ала не сложил грамче шоколад -
тя мразела възчерния му цвят!
В деня за изпит, двамата младежи
явили се пред стройната девойка
и всеки - знам - не просто се надявал,
направо смятал, че я заслужавал!
На Ангел бил сладкишът изгорял
отвън, течало тъмното желе.
Девойката, щом виличка забила,
суров отвътре мигом го открила!
Десертът на Милен бил впечатляващ -
ту хрупкав, ту топящ се във устата.
Ала от туй девойката се наскърбила,
защото друго веч била решила...
- Макар, Милене, твоят да е вкусен,
аз лесно виждам Ангел, че е вложил
любов във своя скромничък сладкиш.
Но ти, недей да се безпокоиш...
***
Така животът някога решава -
от раз! - какво е истинско изкуство.
Какъв е смисълът тогаз да спорим,
когато за поезия говорим?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тошко Все права защищены
