Jun 21, 2009, 11:04 PM

Истината за изкуството 

  Poetry » Phylosophy
1390 0 10

(Посвещава се на Денисса, Белла и всички останали с удвоени букви в името...)


Отдавна във едно далечно царство,
живяла чудно хубава девойка,
пленяваща не само с красота,
ала и с ум, със свойта доброта.

Навярно заради това във нея -
кат' черното и бялото различни -
се влюбили в един и същи ден
младежи двама - Ангел и Милен.

Бил Ангел силен и висок,
усмихнат често, пълен със живот.
Бил щедър, храбър и красив,
ала уви - със дух нетърпелив.

Със своя ум пък хвалел се Милен,
харесвал се на всеки твърде лесно.
Но той пък не блестял със красота,
кураж му не достигал - за беда!

В сърцето си избрала на мига
девойката кого от двамата обича,
но искала пред всички да покаже
дуел от страст, че няма да откаже.

На двамата затуй задача дала:
- От обич направете вий сладкиш,
след седмица пред мене се явете -
по-вкусният ще вземе мойто цвете.

Подсвирнал леко Ангел озарен
от прелестна идея за сладкиш -
понеже във успеха бил уверен,
оставил всичко за деня последен.

Запретнал той тогаз ръкави смело
и бързичко забъркал парено тесто -
от него пък големичко парче
оформил като прелестно сърце.

Във фурната го пекъл на око,
приготвил шоколадов крем със мляко,
напълнил с него топлото сърце,
намазал го отгоре със желе.

Милен рецепта идеална търсил дълго -
от страх опитвал всякакви идеи.
Пропорциите спазвал педантично -
те ключ са към творение отлично.

Изпекъл пухкав блат от пандишпан,
прерязъл го умело със конец;
слепил го със ванилова сметана,
целувки от белтък, разбит на пяна.

Украсата - от захарни цветя,
звезди от карамел, пияни вишни...
Ала не сложил грамче шоколад -
тя мразела възчерния му цвят!

В деня за изпит, двамата младежи
явили се пред стройната девойка
и всеки - знам - не просто се надявал,
направо смятал, че я заслужавал!

На Ангел бил сладкишът изгорял
отвън, течало тъмното желе.
Девойката, щом виличка забила,
суров отвътре мигом го открила!

Десертът на Милен бил впечатляващ -
ту хрупкав, ту топящ се във устата.
Ала от туй девойката се наскърбила,
защото друго веч била решила...

- Макар, Милене, твоят да е вкусен,
аз лесно виждам Ангел, че е вложил
любов във своя скромничък сладкиш.
Но ти, недей да се безпокоиш...

***

Така животът някога решава -
от раз! - какво е истинско изкуство.
Какъв е смисълът тогаз да спорим,
когато за поезия говорим?

© Тошко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами ако наистина е висок и храбър, защо пък да не го изберат? Това няма значение -- "заслужената" любов не е красива. Но за един външен човек е важно какво е създадено, по-малко дали е било от любов. Създаденото с добри пропорции е по-красиво, дори и да не постигне поставената цел
  • Ако си кулинар, знаеш какво да избереш.
    А за конкурсите - има ли смисъл да добавям...
    освен
    Наистина ли според теб жените винаги избират високия храбър красавец?
  • Интересно, оригинално и много-добри идея и изпълнение!
    Сърцето не мисли!
    Поздрави, Тошко!
  • интересно харесах крайният резултат..
    изборът принадлежи на сърцето.. клисаво,
    или изгоряло,сърцето не пита
    сърцето не мисли. То затова е и сърце !!!
    Събрал си мъдрост, Тошко!! голяма!!
  • На Христова и на Никодим ще кажа, че нищо не сте разбрали. В изкуството е най-важен крайният резултат, а какви чувства били довели до него е просто "пикатна подробост".
  • Нали затова на всички конкурси има "безпристрастно" жури, а освен това
    и участниците са "анонимни".
  • Братле, така изкуството не е сладкиш,
    не е и средството с което
    сърцата на девойки да ловиш.

    Изкуство по рецепти се не прави,
    изкуствено е някак си така
    макар изкусно някой майстор с рими да борави,
    нищо е, не влага ли душа.

    А споровете тук не си разбрал,
    не за поезията те са.
    Нима ритниците под масата не си видял?
    Тук друга е трагикомичната пиеса.
  • Добра идея и хубаво изпълнение. Хареса ми!
  • Ако вложиш качествени материали, в сътветното съотношение,
    винаги ще се получи вкусно и добро произведение,
    А ако забъркаш шоколад със алабаш,
    кой ли ще опита от такъв миш-маш!

  • с две думи - за поезията - по-важно е само какво си вложил, а не крайния резултат?
Random works
: ??:??