Голите истини

Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг.
Признавам ти искрено, тук и сега -
аз не съм цвете, а глог - боля и бода
и не нося райския дъх на лъжи,
по бодлите ми полепват единствено истини.
Пламъче не съм - не мълча, не трептя,
аз пожар съм - напук на живота горя.
Не съм и небе - дивно, мечтателно,
с пролетни птици и цветна дъга,
а черна земя съм - попукана обаятелно,
твърда и топла, и зла, и добра.
Не съм от портрет красива мадона,
по пътя си с грация аз не вървя.
Аз падам, ставам и тихо се роня.
Камъни подритвам, лазя и летя.
Не съм от икона светица -
дарове и молитви аз не приемам.
Пред теб и пред Бога - оставам си грешница.
Аз давам винаги, колкото вземам.
Стои днес пред тебе голата истина,
която обича, греши и ранява.
Побързай, че времето вече изстина!
Приемаш ме? Приемай ме - такава!