13.01.2008 г., 20:43

Истини

860 0 1
Голите истини

Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг.
Признавам ти искрено, тук и сега -
аз не съм цвете, а глог - боля и бода
и не нося райския дъх на лъжи,
по бодлите ми полепват единствено истини.
Пламъче не съм - не мълча, не трептя,
аз пожар съм - напук на живота горя.
Не съм и небе - дивно, мечтателно,
с пролетни птици и цветна дъга,
а черна земя съм - попукана обаятелно,
твърда и топла, и зла, и добра.
Не съм от портрет красива мадона,
по пътя си с грация аз не вървя.
Аз падам, ставам и тихо се роня.
Камъни подритвам, лазя и летя.
Не съм от икона светица -
дарове и молитви аз не приемам.
Пред теб и пред Бога - оставам си грешница.
Аз давам винаги, колкото вземам.
Стои днес пред тебе голата истина,
която обича, греши и ранява.
Побързай, че времето вече изстина!
Приемаш ме? Приемай ме - такава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...