13.01.2008 г., 20:43

Истини

851 0 1
Голите истини

Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг.
Признавам ти искрено, тук и сега -
аз не съм цвете, а глог - боля и бода
и не нося райския дъх на лъжи,
по бодлите ми полепват единствено истини.
Пламъче не съм - не мълча, не трептя,
аз пожар съм - напук на живота горя.
Не съм и небе - дивно, мечтателно,
с пролетни птици и цветна дъга,
а черна земя съм - попукана обаятелно,
твърда и топла, и зла, и добра.
Не съм от портрет красива мадона,
по пътя си с грация аз не вървя.
Аз падам, ставам и тихо се роня.
Камъни подритвам, лазя и летя.
Не съм от икона светица -
дарове и молитви аз не приемам.
Пред теб и пред Бога - оставам си грешница.
Аз давам винаги, колкото вземам.
Стои днес пред тебе голата истина,
която обича, греши и ранява.
Побързай, че времето вече изстина!
Приемаш ме? Приемай ме - такава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...