13 ene 2008, 20:43

Истини

  Poesía
855 0 1
Голите истини

Изливам горчивите капки мълчание
в чашата, пълна с коняк
и потичат в мига реки от признания,
тъй бурни и вихрени в техния бяг.
Признавам ти искрено, тук и сега -
аз не съм цвете, а глог - боля и бода
и не нося райския дъх на лъжи,
по бодлите ми полепват единствено истини.
Пламъче не съм - не мълча, не трептя,
аз пожар съм - напук на живота горя.
Не съм и небе - дивно, мечтателно,
с пролетни птици и цветна дъга,
а черна земя съм - попукана обаятелно,
твърда и топла, и зла, и добра.
Не съм от портрет красива мадона,
по пътя си с грация аз не вървя.
Аз падам, ставам и тихо се роня.
Камъни подритвам, лазя и летя.
Не съм от икона светица -
дарове и молитви аз не приемам.
Пред теб и пред Бога - оставам си грешница.
Аз давам винаги, колкото вземам.
Стои днес пред тебе голата истина,
която обича, греши и ранява.
Побързай, че времето вече изстина!
Приемаш ме? Приемай ме - такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...