8 сент. 2009 г., 23:49

Истините

1K 0 22

                      „ИСТИНИ ПЛАНИНА, за да можем да построим дома си

                      върху здрава основа.

                     ИСТИНИ РЕКА, за да можем да утолим жаждата си

                     и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.

                     ИСТИНИ ЗВЕЗДА, за да могат да ни служат за водач

                     дори и в най-тъмните ни нощи.”

                                                                                                       Хорхе Букай

 

 

Орисана бях

да ме срещнеш.

Не съм те очаквала.

Не чаках от сенките бъдеще

да пробягва по моите устни.

Стъпвах на пръсти.

Ронлива е тишината.

Ще запаля свещичка
в тъмната стая.
Аз те обичам...
Ти помниш…

Хрипкаво стене

вятър над покривите.

Как ме наричаше…

Как те очаквах…

Помниш ли…

Чуваш ли –

тишината се блъска

и стене в тъмата…

Ще запаля свещичка
в тъмната стая.
Аз те обичам...

И още те виждам

във светлината.

А ти ме гледаш усмихнат

и вече не плача.

Виждаш ли ме –

усмихната съм и цяла.

Като Луната.

 

 

Весела ЙОСИФОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...