5 дек. 2008 г., 21:10

истинска

1.2K 0 9
Дъхът ти стопля моето легло
                         и става горещо.
Две огнени ръце -
                     като езици,
ме лизват в пламналата пещ.
Потапям се и олеквам
                    като хляб изпечен.
Като хляб съм истинска -
                                    вкуси ме!
Нека този миг е вечен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Табакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вечна и голяма като хляба!
  • Много е хубаво!Браво!
    Човек трябва да се наслаждава с цялата си същност на тези мигове, защото вечността е всъщност паметта...Помнете щастливите мигове, за да можете да се връщате към тях,когато не ви е леко.Те са нужни.
  • Тези мигове винаги са вечни!
  • толкова хубаво...има ли по истинско...от хляба...с обич, за теб.
  • "Истинска съм ,като хляб"-вярно е !
    Невероятен стих !
    Огън,който не изгаря ,а стопля !
    С много обич !

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...