5.12.2008 г., 21:10

истинска

1.2K 0 9
Дъхът ти стопля моето легло
                         и става горещо.
Две огнени ръце -
                     като езици,
ме лизват в пламналата пещ.
Потапям се и олеквам
                    като хляб изпечен.
Като хляб съм истинска -
                                    вкуси ме!
Нека този миг е вечен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Табакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вечна и голяма като хляба!
  • Много е хубаво!Браво!
    Човек трябва да се наслаждава с цялата си същност на тези мигове, защото вечността е всъщност паметта...Помнете щастливите мигове, за да можете да се връщате към тях,когато не ви е леко.Те са нужни.
  • Тези мигове винаги са вечни!
  • толкова хубаво...има ли по истинско...от хляба...с обич, за теб.
  • "Истинска съм ,като хляб"-вярно е !
    Невероятен стих !
    Огън,който не изгаря ,а стопля !
    С много обич !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...