5 dic 2008, 21:10

истинска

  Poesía
1.2K 0 9
Дъхът ти стопля моето легло
                         и става горещо.
Две огнени ръце -
                     като езици,
ме лизват в пламналата пещ.
Потапям се и олеквам
                    като хляб изпечен.
Като хляб съм истинска -
                                    вкуси ме!
Нека този миг е вечен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Табакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вечна и голяма като хляба!
  • Много е хубаво!Браво!
    Човек трябва да се наслаждава с цялата си същност на тези мигове, защото вечността е всъщност паметта...Помнете щастливите мигове, за да можете да се връщате към тях,когато не ви е леко.Те са нужни.
  • Тези мигове винаги са вечни!
  • толкова хубаво...има ли по истинско...от хляба...с обич, за теб.
  • "Истинска съм ,като хляб"-вярно е !
    Невероятен стих !
    Огън,който не изгаря ,а стопля !
    С много обич !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...